- Имам нужда от помощ, да… не ми останаха сили след трима ви. – с лека усмивка на лицето подхвърли Саня. - Имам нужда от вътрешно измиване.

И това не беше лъжа, но нормално при дългата езда на потния кон. Засмяхме се и се гушнахме за още малко и тя ме подкани:

Забрадките им се изхлузваха, но ръцете им не се отделяха и краката им не се спираха.

На дълбоко прозира майсторски предадения урок на Елин Пелин към нас като хора. Редно е да постъпваме с уважение към природата. Авторът поставя и въпроса дали грубата намеса е оправдана.

Сложи си ръката на гръбнака ми, да затопли мястото, после започна леко да ме масажира, много приятен, макар и кратък, масаж ми направи – поотпусна ми иии.

Усмихна се, докато ѝ говорех и си сложи ръка на оная ми работа, е не издържах, надървих се като копеле, нищо не си казахме, а просто започнахме бавно и нежно да се целуваме – беше страхотно. След малко, тя каза:

Стивън Кинг, Рей Бредбъри, Джек Лондон, Ерих Мария Ремарк, Дийн Кунц, Джеймс Ролинс, Джеймс Клавел

Георги засмука с блаженство путката на Саня. В тази конфигурация нещата продължиха няколко минути, докато Саня не ги прекъсна. Тя се изправи и тръгна към спалнята, застана на четири крака на леглото и обърна се към момчетата, които я следваха, и каза:

Новини Новини от Днес Студио Актуално Актуално коментира Гледна точка Интервю Цитати Добрите новини България Политика Общество Образование Здравеопазване Закон и Крими Актуално в общините Мнения Бизнес Икономика Финанси Създатели на бъдеще Разкази за Саня Компании Свят Европа Америка Азия Африка Австралия и Нова Зеландия Наука Космос Технологии Климат Интересно Живот и стил Градски тренд Запазено място Тяло и баланс Пътешествия Култура Музика Кино Сцена Арт Книги Лица Лайфстайл Шоубизнес Любопитно Здраве Хороскоп Рецепти Градинарство Авто Спорт Футбол България Футбол свят Тенис Баскетбол Волейбол Още спорт Затваряне

Прасенцето отдавна искало да се научи да лети. Не случайно го наричали Икар. – Ако много искаш, мога да направя така, че да полетиш – казал Вълшебният извор. – Но […]

черните си очи на два обърнати полумесеца, втурна се към нея, а тя побягна към отвора

Още от Книги "Митко и омагьосаната пещера" - дъхава история за неунищожимо приятелство с аромат на лукчета

Малкият Умка – бялото меченце – казало на майка си: – Искам да летя. – А ти пробвай – отговорила майка Мечка.

– Ще дойдеш, ако сестра ти е свидна – сложи ръка върху препасаното на кръста